През юни основните индекси в САЩ наближиха рекордните си стойности от Февруари като дори и напрежението между Иран и Израел не успя да промени бичия тренд. Апетитът за риск от страна на инвеститорите е голям като последните игнорират, както геополитическите рискове, така и тези свързани с гласуването на проекто-бюджета в страната. Всичко това предполага, че през лятото възходящата тенденция ще се запази.
Президентът Тръмп възобнови атаките срещу шефа на ФЕД Джером Пауъл, критикувайки го, че закъснява с понижението на лихвите. Въпреки, че данните за потребителската инфлация показаха липса на ценови натиск в посока нагоре, то централната банка се опасява от увеличение на инфлацията през второто тримесечие. Американският бизнес се запаси с по-евтини стоки през първото тримесечие преди да влязат в сила търговските политики на Тръмп, което наду вноса и показа свиване на БВП. Но и попречи на потребителската инфлация да се покачи, поне към края на май.
С изчерпването на запасите, които не са обект на тарифи, вероятно компаниите ще калкулират новите мита във вносните стоки, което ще увеличи потребителските цени след юни-юли. Освен това има несигурност относно 90-дневната пауза, която изтича през юли. Ако Тръмп реши да върне митата на по-високите равнища, то това неминуема ще означава повече инфлация и съответно ФЕД ще продължи да държи лихвите на сегашното високо ниво.
Всъщност Тръмп заплашва с назначаване на шеф на ФЕД „в сянка“ още преди мандата на Пауъл да изтече. Целта е новият председател да се изказва за бъдещата парична политика на ФЕД и по този начин да неутрализира политиката на сегашното ръководство. Това предолага, че новият председател ще бъде политически зависим, което вероятно ще компрометира институцията и ще подкопае доверието в нея за борба с инфлацията.
Ако съдим по изказвания на Тръмп, администрацията има намерение да продължи политиката на предишния финансов министър Джанет Йелън за емитиране на повече краткосрочен дълг за сметка на дългосрочен с цел да се финансира дефицита на по-ниски лихви. Това вероятно ще отслаби натиска за разпродажби в дългия край на лихвената крива, но в комбинация с политически натиск за по-ниски краткосрочни лихви рискува да налее допълнително инфлация в икономиката. При растеж на БВП от 5% на номинална база в условията на пълна заетост и експанзионистична фискална политика, смъкване на лихвите от 300 базисни точки (както говори Тръмп) рискува да увеличи дългосрочните инфлационни очаквания. Това би бил сценарий подобен на 70-те и 80-те години, когато въпреки първочначалния спад на ценовия натиск, инфлацията се завръща с пълна сила в резултат на твърде разхлабена парична политика.
При подобен развой трябва да очакваме:
• ръст на акциите в номинално, но не и реално изражение. Ценовите коефициенти ще се свият.
• ръст на златото
• ръст на криптовалутите
• ръст на суровините
• ръст на недвижимите имоти
• спад на облигациите
• спад на долара
Красимир Йорданов,
Портфолио Мениджър
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи. Той не представлява инвестиционна консултация, съвет, инвестиционно проучване или препоръка за инвестиране и не следва да се тълкува като такава. Препоръчително е инвеститорите да се запознаят със спецификата на финансовите инструменти, в които желаят да инвестират и да преценят до колко те са подходящи за техните инвестиционни цели и склонност към риск. Печалбата не е гарантирана и инвеститорите поемат риска да не възстановят инвестициите си в пълния им размер.
