Февруари 2025
Каква е крайната цел на Тръмп?
Луд с картечница или добре рафинирана стратегия
Откакто встъпи в длъжност, президентът Тръмп ясно показа, че възнамерява да разтърси глобалния геополитически ред и правилата на външната търговия. Действията му - от налагане на високи мита върху Китай, Канада, Мексико и ЕС до радикални промени в американската външна политика - накараха много критици да го нарекат безразсъден или дори хаотичен. Все пак Тръмп заплаши да анексира Канада, да завладее Гренландия и да поеме контрола над Панамския канал. Освен това, администрацията му търси по-близки отношения с Москва в опит да сложи край на войната в Украйна, дори и за сметка на охладняване на отношенията с европейските съюзници. Министърът на отбраната Пийт Хегсет дори предупреди Мексико за възможни военни действия, ако страната не изпълни исканията на Тръмп за граничен контрол. С оглед на тези ходове, Тръмп лесно може да се възприеме като „луд с картечница", който стреля хаотично по произволни мишени. Въпреки това, по-задълбочен анализ от икономическа гледна точка разкрива внимателно обмислена стратегия, насочена към намаляване на американския дълг, съкращаване на дефицитите и отслабване на щатския долар с цел засилване на икономическата конкурентоспособност на САЩ.
Надцененият щатски долар
Тръмп и неговият икономически екип смятат, че щатският долар е надценен поради статута си на световна резервна валута. Обикновено валутните курсове се коригират, за да балансират международната търговия: държавите с търговски излишък виждат как валутата им поскъпва, докато търговският дефицит води до отслабване на националната валута. В случая с долара обаче засиленото му глобално търсене изкривява този естествен баланс. Резервните активи функционират като форма на глобално парично предлагане, като търсенето им се определя от международната търговия и спестяванията, а не от търговския баланс или инвестиционната доходност на страната-емитент. Когато глобалният икономически растеж изпреварва този на страната, чиито активи служат като резервна валута, нарастващото търсене на резервни активи може да доведе до значително надценяване на валутата, което има осезаеми икономически последици (в случая за САЩ).
Това търсене принуждава САЩ да поддържат постоянни търговски дефицити, тъй като те трябва да осигуряват долари и американски държавни ценни книжа (USTs), за да задоволят глобалното търсене. В резултат на това американската икономика абсорбира чуждестранен внос, като същевременно отслабва производствения си сектор и пазара на труда. Федералният резерв на САЩ често е критикуван за прекомерно печатане на пари, като някои се страхуват, че може да доведе до инфлация. В действителност обаче създаването на резерви от страна на Фед често не е достатъчно, за да задоволи световното търсене на щатски долари. Въпреки че щатският долар е световна валута, ФЕД обслужва вътрешното търсене на долари, а не световното, което създава дисбаланс в търсенето и предлагането на резервна валута.
Стивън Миран, председател на Съвета на икономическите съветници на Тръмп (CEA), твърди, че Америка не поддържа търговски дефицит, защото внася прекалено много; вместо това тя е принудена да внася, за да осигурява на света резервни активи. Този структурен дисбаланс поддържа ниски разходите за заеми, но също така подкопава вътрешните индустрии - проблем, който Тръмп изглежда решен да поправи.
Намаляване на бюджетния дефицит
Ключов стълб в икономическата програма на Тръмп е удължаването на намаленията на личния подоходен данък - мярка, която би изисквала приблизително 5 трилиона долара през следващото десетилетие. Въпреки това, САЩ вече се изправят пред огромни бюджетни дефицити - между 1.8 и 1.9 трилиона долара годишно (около 6% от БВП). За да компенсират тези дефицити, без да предизвикат инфлация, Тръмп и неговият екип са разработили многостранен подход:
- Стимулиране на икономическия растеж: Чрез дерегулация на индустриите, намаляване на корпоративните данъци и стимулиране на производството в САЩ, администрацията се надява да увеличи приходите в дългосрочен план.
- Мита върху търговските партньори: Налагането на мита върху основните търговски партньори би могло да генерира приходи и да обезкуражи вноса, което допълнително ще помогне за намаляване на дефицита.
- Суверенен фонд: Този фонд ще управлява държавни активи - включително държавна интелектуална собственост и златни резерви - използвайки ги като обезпечение за стабилизиране на американския дълг.
- Прехвърляне на военните разходи върху НАТО: Чрез натиск върху членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, САЩ могат да намалят собствените си военни разходи.
Докато тези мерки биха отнели време, за да дадат резултат, последната стъпка се очаква да има незабавен ефект. Това е новосъздаденият Департамент за ефективност на правителството (DOGE), който планира да приложи агресивни съкращения на разходите, като елиминира това, което счита за неефективни държавни разходи, което ще доведе до уволнения в публичния сектор.
Тъй като държавните разходи допринасят за БВП, тези съкращения вероятно ще вкарат икономиката в рецесия, оказвайки натиск върху пазара на акции. Въпреки това, икономическото забавяне би довело и до понижаване на доходността по държавните облигации, тъй като Федералният резерв вероятно ще бъде принуден да реагира чрез облекчаване на паричната политика - не само чрез намаляване на лихвените проценти, но и чрез прекратяване на количественото затягане (QT) и връщане към количествено облекчаване (QE). Тази промяна ще намали натиска върху дългосрочните лихвени проценти, ще подобри финансовите условия и ще помогне на Министерството на финансите на САЩ да управлява бюджетния дефицит.
Скот Бесент наскоро обсъди този подход в предаването Bloomberg Surveillance, заявявайки: "Предишната администрация съкрати емитирането на дългосрочен дълг за сметка на дългосрочен, а ние продължихме тази политика. И вярвам, че в средносрочен план ще стане ясно, че всичко, което администрацията на Тръмп прави, ще има дезинфлационен ефект. Ще намалим енергийните разходи, ще намалим регулациите, и това, което DOGE прави с орязването на разходите... Фед каза, че може да спре намаляването на баланса (QT), което би било по-лесно за мен да възобновя емитирането на дългосрочен дълг, когато не се конкурирам с друг голям продавач."
По-ниската доходност на 10-годишните облигации би донесла значителни икономически ползи, тъй като тя служи като еталон за корпоративните капиталови инвестиции. Освен това, тя директно влияе върху ипотечните лихви, което може да стимулира търсенето в недвижимия сектор и да съживи строителната дейност. Може би няма друг сектор като имотния и този на строителството, който така тясно да е обвързан с икономическия цикъл. Като цяло, Тръмп изглежда готов да толерира спад на фондовия пазар, стига това да доведе до намаляване на доходността по държавните облигации, което ще укрепи неговата по-широка икономическа стратегия.
Налагането на мита върху вносните стоки, съчетано с рецесионни ефекти и нарастваща безработица, носи риск от стагфлационна среда. Въпреки това, историческите примери показват, че валутните движения могат да компенсират инфлационните ефекти. По време на търговската война между САЩ и Китай през 2018-2019 г., например, юанът се обезцени с 13.7% спрямо долара, което неутрализира голяма част от влиянието на по-високите разходи за внос.
От друга страна, по-силен долар - макар и ограничаващ инфлацията в краткосрочен план - би бил вреден за дългосрочната цел на Тръмп за възраждане на вътрешното производство. Но ако САЩ предприемат незабавни и агресивни мерки за обезценяване на долара на фона на нарастващи бюджетни дефицити и продължаващи инфлационни рискове, това би могло да доведе до по-високи дългосрочни лихвени проценти и да предизвика масови капиталови отливи от пазара на държавни облигации. Затова, за да избегне дестабилизацията на финансовите пазари, САЩ вероятно първо ще се съсредоточат върху овладяване на инфлацията, бюджетните дефицити и доходността по облигациите, преди активно да предприемат стъпки за отслабване на долара.
Споразумение от „Мар-а-Лаго": Съвременен вариант на Plaza Accord?
Икономисти спекулират, че Тръмп може да се опита да организира ново Plaza Accord, неофициално наричано „Споразумението от Мар-а-Лаго". Оригиналното Plaza Accord (1985 г.) бе координирано споразумение между Съединените щати, Япония, Западна Германия, Франция и Обединеното кралство, насочено към умишлено отслабване на щатския долар спрямо японската йена и германската марка. Основната цел бе коригиране на търговските дисбаланси, особено на търговския дефицит на САЩ. Подобна стратегия при Тръмп би включвала преговори с основните търговски партньори на САЩ и държателите на доларови резерви, за да бъде обезценен щатският долар и да се възстанови балансът в световната търговия.
Към октомври 2024 г. САЩ имат най-големите си търговски дефицити със:
- Китай - 245 милиарда долара
- Европейския съюз - 193 милиарда долара
- Мексико - 142 милиарда долара
- Виетнам - 102 милиарда долара
- Япония - 57 милиарда долара
- Канада - 50 милиарда долара
Защо други държави биха се съгласили да засилят валутите си?
Тръмп разглежда митата като основен инструмент за преговори, използвайки ги като средство за натиск, за да постигне по-добри търговски сделки. Освен това той възприема американската военна защита в рамките на НАТО като възможен лост в икономическите преговори.
В евентуално „Споразумение от Мар-а-Лаго" Тръмп може да предложи намаляване на митата върху търговските партньори или продължаване на военната защита на САЩ в замяна на доброволно поскъпване на валутите на ключови търговски партньори. Ако дадена страна иска да избегне високи мита върху износа си за САЩ или да запази американската военна подкрепа, тя може да бъде принудена да оскъпи валутата си спрямо долара с определен процент.
За да стабилизира допълнително финансовите пазари и намали рискове като нестабилност на пазара на облигации и нарастващи лихвени проценти, Стивън Миран се позовава на предложение на Золтан Позар. Според него продажбата на резерви за отслабване на долара трябва да бъде съчетана със стратегия за преструктуриране на дълга. Това би включвало замяна на американски държавни облигации със 100-годишни необратими „вековни облигации", което би намалило националната дългова тежест, като същевременно запазва ниски лихвените проценти, дори ако доларът отслабне.
Високорисковата стратегия за преговори на Тръмп
Привидно хаотичните му ходове - включително заплахите за анексиране на Канада, завладяване на Гренландия или военни действия - всъщност могат да бъдат част от **целенасочена стратегия на „висока топка" („highballing"). Чрез предявяване на изключително високи първоначални искания, Тръмп принуждава преговарящите страни да търсят компромис, като въпреки това успява да извоюва по-добра сделка, отколкото ако беше започнал с по-умерени искания.
Например, ако дадена страна е заплашена с 25% мита, военен натиск или изтегляне на САЩ от НАТО, тогава укрепването на валутата ѝ може да изглежда като разумен компромис. Това би направило стратегията на Тръмп обмислен опит за пренастройване на глобалната икономическа динамика в полза на Америка.
Влияние върху пазарите
Независимо от това дали планът на Тръмп ще успее, финансовите пазари трябва да се подготвят за повишена нестабилност. В краткосрочен план икономическата политика на администрацията вероятно ще доведе до натиск върху пазарите на акции пазари, тъй като икономическото забавяне ще започне да се усеща. Вероятността от рецесия е огромна.
Въпреки това, след като фискалната консолидация напредне и дефицитът бъде овладян, фокусът ще се измести към стратегическо отслабване на долара. Обезценяването на долара може да доведе до нов натиск върху инфлацията и повишаване на дългосрочните лихвени проценти. Но това ще се случи от по-ниска база на вече редуцираните дългосрочни лихви. В оптималния сценарий, администрацията би постигнала деликатен баланс, при който САЩ възстановяват своята индустриална конкурентоспособност, без да предизвикват дестабилизиращ отлив на капитали от пазара на държавни облигации.
За момента бъдещето остава несигурно, но едно е ясно: икономическата доктрина на Тръмп - далеч от това да бъде хаотична - е дълбоко стратегическа, със съсредоточен фокус върху пренастройването на ролята на Америка в глобалната финансова система. Дали пазарите, политиците и международните партньори ще приемат този подход, тепърва предстои да разберем.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи
Коментар:
Красимир Йорданов,
портфолио мениджър