Пазарите под натиск. Какво предстои оттук насетне?
Пазарите под натиск. Какво предстои оттук насетне?
Основните индекси в САЩ поеха надолу през март поради несигурността около американската търговска политика. Разпродажбите се задълбочиха през Април след като администрацията на Тръмп наложи значителни тарифни ставки на основните търговски партьори на 2-ри. По различни оценки ефективната тарифна ставка на вноса в САЩ възлиза на 25-30%. В резултат, основните индекси регистрираха остри понижения в рамките на три дни, което доведе до общи загуби за пазара на акции от 20%, измерено от върха до дъното на S&P 500.
След като Тръмп обяви 90-дневна пауза на 9 април и намали митата до 10% за 75 държави, с изключение на Китай, в рамките на ден основните индекси се повишиха с повече от 10%. На практика неговият екип приложи това, което в теорията на игрите се нарича „разграничително равновесие" (separating equilibrium). Чрез стартиране на мащабна търговска офанзива, всяка страна бе принудена да разкрие своята позиция - дали е кооперативна или конфронтационна - чрез действията си.
Начинът, по който всяка нация реагира на икономическия натиск от новите мита, послужи като ясен сигнал. Онези, които бяха склонни да преговарят (75-те държави), демонстрираха стратегическо търпение и откритост. За разлика от тях, Китай отвърна с ответни мерки, показвайки по-агресивна позиция и така се отдели от останалите. Но Тръмп вероятно щеше да постави Китай в „разграничената" категория независимо от позицията му, тъй като вероятно целта е икономически натиск върху втората по големина икономика в света. Например, след обявяване на паузата, министърът на финансите Скот Бесент заяви, че САЩ първо ще сключват сделки със страните, които искат коопериране с американците, с намерение по-късно да създадат обединен фронт срещу Китай. Този подход би позволил на САЩ по-ефективно да се справи с масово субсидираната китайска индустрия, особено чрез затваряне на вратички, използвани по време на първия мандат на Тръмп - като пренасочване на износа през Виетнам и Мексико.
Както писахме в месечния коментар за Февурари, смелите ходове на Тръмп - независимо дали са мита срещу съюзници, идеи за присъединяване на Канада, покупка на Гренландия или военни заплахи - са част от умишлена стратегия, известна като „highballing". Чрез поставяне на прекомерни начални изисквания, Тръмп принуждава партньорите си в преговорите да направят отстъпки, често осигурявайки си по-добра сделка, отколкото ако беше започнал с по-умерено предложение. Поради това, ние очакваме Тръмп да изкара на масата на преговорите още по-настъпателни предложения като замяна на държавния дълг със 100-годишни облигации. Но по-важният ход може да се окаже споразумение с основните държави, притежаващи валутни резерви (със или без Китай), за обезценяване на щатския долар.
Представянето на пазарите на акции оттук насетне ще зависи основно от две неща. На първо място колко бързо Тръмп ще съумее да сключи сделки с основните търговски партньори и особено с Китай. 90 дни е цяла вечност на финансовите пазари и колкото повече администрацията на президента се бави в търговските спорове, толкова повече ще се усилва натискът върху световната търговия и пазара на акции и съответно върху потреблението на домакинствата, което формира две трети от американската икономика.
На второ място движението на пазарите ще зависи и от състоянието на пазара на държавен дълг в САЩ. В момента наблюваваме обръщане на много корелации, които традиционно се наблюдаваха при предишни цикли. Например, при пазарни сътресения американският долар винаги се е считал за валута-обежище. Отделно, при навлизане в рецесия, американския дълг поскъпваше значително, което означаваше намаление на лихвите. Сега обаче наблюдаваме обратния процес - доходността по цялата крива на доходността регистрира ръст въпреки резките обезценки на пазара на акции. И което е по-озадачаващо - при очакавния за рецесия и ръст на доходностите на ДЦК-тата, доларът рязко се обезценява срещу основни валути. С други думи в момента се наблюдава спад на акциите, спад на облигациите, спад на долара. Този коктейл от променени корелации означава стаглафционен сценарий, което допълнително ще отслаби пазара на акции, тъй като е негативен фактор за ценовите коефициенти.
Спадът на акциите, долара и облигациите предполага и нещо по-притеснително - бягство от доларови активи заради загуба на доверие в САЩ. Основна причина за разпродажбите на ДЦК-тата (ръста на доходностите и лихвите) се счита загубите от т.нар. "basis trade" и ликвидирането на позиции за избягване на по-нататъшни загуби. При този трейд, хедж фондове залагат на свиване на спреда между фючърсите и спот цената на съответните ДЦК-та. Обикновено с приближавето на матуритета на фючърса, неговата цена се доближава до спот цената. Когато това не се случва или се случва с по-бавни темпове, този трейд търпи загуби и трябва да се ликвидира. Това означава ликвидиране на дълги позиции в ДЦК-та и покачване на тяхната доходност. Докато това донякъде обяснява движението при ДЦК-тата, то не дава отговор на въпроса защо доларът се обезценява.
Което води до друга хипотеза - появиха се множество спекулации, че Китай нарочно е започнал да продава американски дълг, за да вдигне лихвите и да окаже натиск върху Тръмп. Според нас на настоящия етап това е малко вероятно, тъй като би означавало ескалация на конфликта и превръщането на търговските войни в капиталови, което не е в интерес на Китай на настоящия етап. Вероятно Китай ще извади този коз при допълнителна ексалация на конфликта между двете страни. По-вероятно е централната банка на Китай да продава американски ДЦК с цел да стабилизира китайския юан и да не допуска неговата рязка обезценка. След спукването на имотния балон в страната, основният двигател на растежа бе износа и след като САЩ удари и него с митата, то вероятно натискът за девалвация на юана е огромна. Като продава доларови активи и конвертира реализираните долари в юани Китай изкуствено поддържа валутата си по-скъпа.
И най-вероятното обяснение, което би имало трайни последици за световния търговски и финансов ред, спадът на цените на облигациите, акциите и обезценката на долара е резултат на загуба на доверие - от страна на останалата част от света - в американската икономика, институции и управление. Решенията за движението на световните финансови потоци с десетилетия наред се вземаха при едно основно допускане - че американските държавни ценни книжа са носител на безрискова доходност, тъй като икономиката на страната е отворена, няма капиталови ограничения, има свободен пазар и работещи институции и ясна и предвидима правителствена политика.
Със своите действия Тръмп сериозно разклати това доверие и вероятно основни централни банки, пенсионни фондове и големи инвеститори намаляват теглата на САЩ в своите портфейли. В крайна сметка, ако една от целите на Доналд Тръмп е балансиране на търговския баланс на страната, то това означава и балансиране на капиталовата и финансова сметка. Двата баланса са огледални и намалението на търговския дефицит означава увеличение на капиталовия такъв. Крайният резултат - по-слаб долар, по-високи реални и номинални лихви и по-слабо търсене на акции от чужди инвеститори.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи
Красимир Йорданов,
Портфолио Мениджър,
Скай Управление на Активи
Повече информация за фондовете можете да намерите на:
Запиши като MS Word