Разделяй и владей придобива друг смисъл при социално дистанциране
Започналата през февруари корекция се задълбочи през март. Неясното усещане, че COVID-19 може и да представлява заплаха, се превърна във факт през март, след като в множество държави случаите започнаха експоненциално да се увеличават.
Влиянието на пандемията върху икономиките може да се сведе до няколко канала.
Най-важния е спадналото търсене, мерките за социална изолация, която голяма част от държавите предприемат с цел защита на здравето и живота на гражданите си, неизменно се отразява изключително силно върху потреблението на стоки и особено на услуги в реално целия развит свят. Цялостния ефект на тези мерки върху световното БВП ще се види чак в данните за второто тримесечие, т.е. някъде пред юли и август. Едва ли някой очаква че социална изолация само за месец или дори за два ще реши проблема, така че по-голяма част от ефекта ще се прояви през второто тримесечие, а има вероятност да премине и в лятото. Прогнозните ефекти варират значително, но почти винаги са свързани с двуцифрен спад на БВП за второто, а може би и за третото тримесечие, за реално всички засегнати държави, и след това изключително силно възстановяване.
Следващия канал на въздействие, който се почувства изключително силно през март бе цената на петрола. Реално спирането на международния транспорт и ограниченията пред вътрешния такъв реално в целия свят, удари изключително силно търсенето на петрол. В същото време страните от ОПЕК и Русия не се разбраха за координирано намаление на производството, което предизвика бърз и изключително значим спад в цената на петрола, която достигна нива не виждани от двадесет години. Към момента изглежда, че всички основни производители се опитват да си максимизират пазарния дял, а не приходите, което си е реална ценова война. Петролните компании са доста значим дял в повечето индекси, и спадат на техните цени заедно с цената на петрола се отрази силно негативно на пазарите. От друга страна малките петролни компании са значим емитент на високо рисков дълг, което пък удари и този сегмент от пазара.
Другият силно ударен сектор бяха банките. Принудителното спиране на голяма част от икономическия живот, бе възприето от пазара като потенциална опасност за кредитите на банките. Въпреки значителните помощи които правителствата обещаха през фиска, и реално огромните пакети помощ от ЕЦБ и ФЕД, съизмерими, ако не и по-значими от тези при финансовата криза, пазарът съвсем консервативно силно натисна цените на банките. Към момента позицията на банките и в Европа и в САЩ изглежда много по-стабилна от отколкото през последните години и като капиталова адекватност и като ликвидност, но до като не се види как конкретно правителствата ще подпомогнат реалната икономика, по-спекулативните пари решиха да разпродадат сектора, като върнаха цените на акциите на много европейските банки до равнището от кризата през 2009.
Друго нещо, което доста тежи на пазара е голямата несигурност. Колко ще продължи това, седмици, месеци, какви мерки още ще се вземат от правителствата, как конкретно смятат да защитят икономиките си. Реално липсва яснота по дори такива основни въпроси като колко смъртоносна е тази болест и дали пък мерките не са прекалени. Някои държави избраха да действат доста по-свободно, като Швеция например. Единственото сигурно нещо е, че ще премине относително бързо и ако мерките на правителствата са адекватни, то пазарите може доста силно да пораснат след това. Това бързо движение от краткосрочен песимизъм, към дългосрочен оптимизъм определяше и резките колебания в пазарните индекси. От 2009 не бяхме наблюдавали дневни движения на основни широки индекси като СП 500 от плюс и минус 10%.
Тук можете да се запознаете с бюлетина за месец март, а повече информация за портфейлите на фондовете можете да намерите:
Запиши като MS Word